* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала дюлбер Тодора,
Тодоро ле, дюлбер Тодоро,
под лично дърво борово,
борово, бор-дафиново.
Тамънь бе току заспала,
де духна вятер ветрушка,
разлюля дърво борово,
борово, бор-дафиново,
отбруси зърно маслина,
удари дюлбер Тодора,
удари, та я събуди.
Тодора вятер кълняше:
- Вятрю ле, горянине ле,
де духна, да не духнеше,
та си Тодорка разбуди,
като бе тамънь заспала!
Сега са девекь години,
девекь години на десекь,
откак е майка умряла.
В съне не бях я видела,
сега я видех насъне,
насъне като наяве,
че ми главата миеше,
и ми косата чешеше,
чешеше и ме питаше:
"Тодорко, дюлбер Тодорко,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ви повторна,
повторна майка мащеха,
Направи ли ти прямена,
прямена - сини чукмане,
чукмане за главеница,
хустане за младоженка?"
- Та ожени си, мер не се!
Двя ми сестрички доведе,
двя ми сестрички по-малки.
На тях хми прави прямена,
я пък на мене думаше:
"Стига ти, бяла Тодорко,
стига ти тъва прямена,
досега дет си носила!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010