|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Легнала бела Тодора,
легнала бела Тодора, мале ле мила,
край море, край Черно море,
край море, край Черно море, мале ле мила,
под дърво, под маслинево.
Подухнал ветер по гора,
та откърши вейка маслина,
та я отопи о море,
та опръска бела Тодора.
Сепна се мома, разбуди,
и почна люто да кълне:
- Духнал, не духнал, ветре ле,
духнал, не надуха ли се?
Откак бе майка умрела,
на сън не бех я виждала,
сега я на сън сънувах,
на бели, чисти ръкави.
А ти ме, ветре, събуди,
събуди, още разтъжи.
Велинград; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|