* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала бяла Дафинка, мари,
в пустата гора зелена, (2)
под лично дърво маслина.
Де духна вятър, де духна,
разбуди бяла Дафинка.
Дафинка вятър кълнеше:
- Де духна, да не духнеше,
разбуди бяла Дафинка!
Сега са девекь години,
откак е майка умряла,
насън не съм я видяла;
че снощи легнах, та заспах,
та видях майка, че дойде,
та ме майка питала:
"Дафинко мари, сирото,
ожени ли се татко ти,
та стори ли ти премяна,
премяна за главеница,
син чукман за млада булка,
за млада булка хубава?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010