* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Дафинка
под дърво, под дафиново.
Дребен ми дъждец поваля,
буен ми вятър задуха,
от дърво клонче откърши,
удари Дафинка в челото,
в челото между веждите.
Тогаз се Дафинка събуди:
- Ветре ле, ненадухал се,
дъждьо ле, ненавалял се,
дето ме от сън събуди.
Таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала
моята майка рождена.
Станаха девет години
откак е мама умряла,
сега ми насън подошла.
Таман ме мама питаше:
"Дафинке, мила мамина,
научи ли се да тъчеш
и тънка основа да предеш,
да изтъчеш, Дафинке, тънки дарове."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010