* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Мильо льо, Милушчице ле,
Гано льо, Ганушчице ле!
Заспала Мила, Мильо льо,
дълбоко съне безйодно, (2)
в широко поле ягодно.
Че спала Мила, Мильо льо,
три дни и три нощи,
нямало кой да я събуди.
Тихън ми вятър повеял,
ситен ми дъждец заръмтял,
трепна се Мила, събуди,
и си люто кълнеше:
- Ветре ле, да не повееш,
дъждо ле, да не заръмтиш!
Станало й девет години,
откакто мама й умряла,
насън я не бях видяла.
Таман я бях загледала,
таман ме мама плетеше
на дребни коси кадънски,
още по-дребни ханъмски,
йоще ме мама питаше:
"Лесно ли й, Мильо, лесно ли й,
със майка, Мильо, мащеха?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010