* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Миланчице ле, Милано!
Заспала ми е Милана
в бащина горна градинка,
че спала мало, не много
три дни ми и три нощи;
не се Милана събуди,
нито я някой събуди.
Тихен ми ветрец повяло,
ситен ми дъждец довяло,
Миланино лице ороси,
лицето белоликото -
Милана от сън събуди.
Милана ветрец кълнеше:
- Ветре ле, да не довееш,
дребен дъжд, да не доросиш!
Как бях хубаво заспала,
заспала и засънувала;
откак беше майка умряла,
от сън не бях я виждала,
сега я насън сънувах,
майка при мене дохожда,
как ме хубаво плетеше,
плетеше и ме питаше:
"Милано, мила майкина,
оженили са тейко ти,
доведе ли ви мащеха?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010