* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й Драгана
в бащина горна градина;
спала й Драгана, що спала -
тъкмо ми три дни и три нощи.
Няма кой да я събуди.
Силен ми вятър повя
и дребен ми дъжд поръмя,
че се Драгана събуди.
Драгана вятър кълнеше:
- Ветре ле, да не повееш,
и дъжде, да не поръмиш,
да не ме, дъжде, събудиш.
Станало й девет години,
майка ми как е умряла,
не съм я насън видяла.
Таман си мама сънувах,
кака ме мама питаше:
"Драганке, чедо Драганке,
ожени ли се татко ти,
добра мащеха взема ли
навреме нахранва ли те,
повреме увива ли те,
на дребни плитки плете ли те".
- Татко се, мамо, ожени,
мащеха, мамо, даведе,
храни ме мамо пои ме -
с кобилцата по кръста,
с ръжена по главата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010