* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е бяла Тодорка
на края, на край морето,
на край морето под бряста.
Заспала, сън засънила.
Духнали буйни ветрове,
завалели са дъждове.
Тодорка лице опръска
и я от съня събуди,
че почна люто да кълне:
- Ветрьо льо, ненавейнико,
дъждьо льо, ненавалял се!
Таман съм сладко заспала,
по сладък сън засънила.
Ся става дзевет години
откак ми й майка умряла -
на глед не бях я видяла,
на сън не бях я сънила.
Че дойде мама при мене,
тихо ме мама попита:
"Тодорке, мила мамина,
малка те мама остави,
научи ли се, Тодорке,
тъничко, майка, да предещ,
и бяло платно да тъчеш?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010