* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Тодорка
на пътя, на кръстопътя,
на самодивско огнище;
заспала и засънувала.
Леден е ветрец повяло,
дребен дъждец поросяло,
Тодорка от сън събуди.
Тодорка люто кълнеше:
- Дъждо льо, да не повалиш,
ветрьо льо, да не повееш,
дето ме мене събуди.
Станало й девет години
откак майка ми й умряла
насън не съм я сънувала,
на очи не поглеждала.
Таман си мама сънувам
как ме хубаво питаше:
"Тодорке, къзъм, Тодорке,
ожени ли се баща ти?
Доведе ли ти мащеха,
мар милва ли те майка ти?"
И аз на мама хортувах:
"Мале ле, мила мале ле,
тате се, мале ожени,
и ми мащеха доведи.
Милва ме, мале, милва ме -
със огрибката в главата,
с тестени ръце в устата
и със краката в ребрата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010