* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е Дафинка
под дърво под дъфиново,
под клонче под маслиново.
Таман е сладко заспала,
заспала и засънувала.
Тихият ветрец повеял,
дребен е дъждец заръмял,
че си откърши клонче маслиново,
че си Дафинка удари
в челото, межу веждите,
Дафинка от сън събуди.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветро ле, ненавял се,
дъждьо ле, не наръмял се,
таман бях сладко заспала,
заспала и засънувала.
Станало й девет години,
откакто мама й умряла,
сега си мама сънувам,
сега ме мама питаше:
"Дафинке синко Дафинке,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти добра майчица,
направи ли ти чеиза,
чеиза, още дарите -
да дариш свекър и свекърва,
свекър и свекърва, девер и етърва
и още и зълви по-малки?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010