* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й Мила, Мило льо,
край Бяло море, край Черно.
Спала й малко, не млого -
три дни ми, Мила, и три нощи,
със червен чумбер прикрита.
Тихън си ветрец подухна,
дребен си дъждец заваля -
Мила се от сън събуди.
Мила вятъра кълнеше:
- Вятро льо, не навял си се,
дъждо, не навалял си се,
дето ме от сън събуди.
Девет години й станало,
откак е маня умряла,
тъй сладко не бях заспала,
насън я не бях виждала -
сега съм сладко заспала
и маня насън сънувах.
Таман със маня приказвах,
маня ме хитро питаше:
- "Мило льо, мила маняна!
Ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти чеиза?"
Маня ме хитро учеше:
"Хубаво й гледай хатъра -
мащеха й майка лошава!"
Пък аз на маня приказвам:
"Тейно се, мане, ожени,
той ми мащеха доведе,
хубаво й гледам хатъра,
тя ми чеиз направи,
хубав ми чеиз направи -
дор девет шити престилки,
и девет шити чукманя,
и девет ризи с машкулки."
Кога със маня седнахме,
кога ми сладко продума,
тогиз ме люто кълнеше:
"Мило льо, мила маняна!
Тез твойте ризи и чукмани,
тез твойте шити престилки,
да нямаш чес' да ги скъсаш,
да ги, Мило льо, харизваш,
по голи, боси цигани!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010