* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Миланка
в бащина горна градинка
под гюл, под червен трендафил.
Тихен ми вятър повело,
дребен ми дъждец порося,
Милана лице нароси.
Милана ветрец кълнеше:
- Ветре ле, да не довееш,
дъждо льо, да не доросиш!
Станало й девет години,
като й майка ми умряла,
насън не бях я виждала,
пък сега ми са присъни.
Майка при мене доходя
и кат ме ситно плетеше,
плетеше и ме питаше:
"Милано, мила мамина,
ожени ли са баща ти,
доведе ли ти мащеха,
мойто ходене ходи ли
и мойте песни пее ли,
и гледа ли добре децата?"
"Влез тогиз, мале, влез тогиз -
татко се, мале, ожени
и ми доведе мащеха
твойто ходене ходеше,
твойте песни пееше,
ала децата не гледа!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010