* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Дафинка
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново.
Таман бе сладко заспала,
заспала, засънувала,
тихън ми вятър повея,
дребен ми дъждец заваля.
Счупи се клонче от маслина,
удари Дафинка по челото.
Стресна се от се събуди
и започна люто да кълне:
- Ветрьо, не навеял се,
дъждьо, не навалял се,
таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Девет се години минаха,
как е мама умряла,
насън не съм я сънувала,
нито съм мама виждала,
таман ми мама думаше:
"Дафинке, мила мамина,
ожени ли се татко ти,
взема ли добра мащеха,
умива ли ти главата,
оплита ли ти косата?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010