* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е мома Дафинка
под дърво, под маслиново.
Никой Дафинка не видя,
не видя да я събуди.
Дребен ми дъждец заваля,
буен ми вятър повея,
откърши клонче маслина,
удари Дафинка в челото,
в челото между веждите.
Викна Дафинка да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Дъждьо льо, ненавалял се,
ветрьо льо, ненаял се,
защо ме сега събуди?
Ето ми девет години,
откакто е майка ми умряла,
насън не съм я виждала,
сега таман я сънувах,
и я на лице аз видях,
мама ми мене думаше:
"Дафинке, мила Дафинке,
Дафинке ожени ли са,
Дафинке задоми ли се,
да дойдеш да те оженя,
за зелената морава,
да дойдеш да те задомя
за райската градина!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010