* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Милано, Миланчице ле!
Заспала ми е Милана
в бащина горна градина,
че спала мало ли, много,
тъкминко два дни и три нощи.
Тихен ми вятър повея,
дребен ми дъждец поваля,
Миланино лице нароси -
лицето бледоликото,
че се Милана събуди.
Милана вятър кълнеше:
- Ветре ле, да не довееш,
дъждо ле, да не довалиш!
Кат бях хубаво заспала,
заспала, засънувала
станало й девет години
как е майка ми умряла,
насън я не бях виждала -
снощи я насън сънувах,
кат ме хубаво плетеше,
плетеше и ме питаше:
"Милано, Миланчице ле,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ви мащеха;
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010