* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала мома Марина,
под едно дърво дафина,
под клончи, под маслинено,
както й легнала, заспала,
че дувнаха буйни ветрове,
и зарусяха ситни дъждове,
че поклати дърво дафина,
че падна зърно маслина,
че удари мома Марина
в челото помиж веждити,
помиж две вежди сключени,
Марина от сън събуди.
- Ветро ле, ненадувал са,
дъждо льо, ненавалял са,
таман съм сладко заспала.
Стана ми девет години,
както и мама умряла,
съно ни бях я видяла,
таман си мама сънувах,
таман ми мама думаше:
"Марино, мома хубава,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ви майчица,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойте носене,
гледа ли мойте сираци
и мойта мома Марина?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010