* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Седнала ми е Марийка
в нейната малка градинка,
под моравата люляка
на ситен гергеф да шие -
ръкави леви нахтари,
полите деветтях очи.
Щом ги й зашила - заспала.
Духнали буйни ветрове,
плиснали силни дъждове,
Марийка са от сън събуди,
почнала й люто да кълне:
- Ветре ле, ненавейнико,
дъждо льо, ненароснико,
сега ли найде да вееш,
сега ли найде да валиш?
Станало й девет години,
откак е мама умряла,
на сън не бях я сънила,
на очи не бях видяла.
Сега я, ветре, сънувах,
сънувах, на очи видях.
Ситно ма мама плетеше,
кротко ма мама питаше:
"Марийке, чедо Марийке,
мама та малка остави,
нищичко не те научи;
научи ли са, Марийке,
на ситен гергеф да шиеш:
ръкави леви нахтари,
полите деветтях очи?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010