* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Драгано-Ганчо, моме ле!
Заспала ми е Драгана
в зелена гора елхова,
в широко поле - край няма.
Спала ми й три дни, три нощи,
няма кой да я събуди.
Ветрец повя, дъждец поля,
Драгани лице нароси,
че се Драгана събуди.
Драгана ветру кълнеше:
- Ветре ле, да не повееш,
дребен дъжд, да не довееш!
Кам бе майка ми умряла,
насън я не бях видяла;
нине я на сън аз видях -
руси ми коси плетеше,
хубавичко ме питаше:
"Драгано, къзъм Драгано,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
мър, милва ли те мащеха,
плете ли ти дребни коси,
реди ли ти пъстри поли?"
"Плете ме, мамо, плете ме -
кога се сама оплета;
реди ми пъстрите поли -
кога ги сама наредя;
милва ме, мамо, милва ме -
с тестяна ръка в главата,
с солени ръце в очите,
с ръжена през ръцете!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010