|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала й мома край море,
край море, край Черно море,
заспала й засънувала.
Буен ми вятър повея,
ситен ми дъждец поръмя,
отчесна клонче дафино,
дафино клонче, маслино,
че го в морето захвърли,
че се морето разплиска,
мома по лице попръска.
Мома се от сън събуди,
захвана люто да кълне:
- Дъждьо ле, ненайдял се,
ветро льо, ненавеял се!
Станало й девет години,
как е майка ми умряла,
не съм я насън виждала.
Таман ме мама питаше:
"Дафинке, ожени ли се,
Дафинке, задоми ли се,
мама ти да те ожени
за небесните ангели!"
Михалци, Павликенско; жетварска - по икиндия (СбНУ 60, № 356 -
"Дафинка сънувала умрялата си майка - 3"). Друг запис на песента в изпълнение
на същата певица има и в Архив КБЛ-ВТУ.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|