* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Дафинка
под дърво, под дафиново, (2)
под клонче, под маслиново.
Тихичък ветрец повея
и дребен дъждец заваля,
та счупи клонче дафинка,
та падна черна маслинка,
удари Дафинка в челото,
в челото, между веждите.
Че се Дафинка събуди,
Дафинка люто кълнеше:
- Ветрьо льо, ненавеял се,
дъждо льо, ненавалял се!
Станало девет години,
откакто е мама умряла,
откакто не съм я виждала.
Сега я насън аз видях,
а ти ме, ветрьо, събуди.
Таман ме мама питаше:
"Ожени ли се, Дафинке,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха?
Шета ли мойто шетане,
ходи ли мойто ходене?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010