|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспало й малко момиче
в широко поле край море;
малко е нещо поспало,
три дни ми и три вечери -
няма кой да го събуди...
Тихън ми вятър повея,
по-дребен дъждец заръми,
дребни дафини капеха,
Милици лице засипват.
Тогаз се мома събуди,
вятъра люто кълнеше:
- Вятро льо, ненавеял се,
дъждо льо, ненаръмял се!
Таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала...
Откак бе мама умряла,
насън не бях я виждала;
сега съм мама видяла,
тя ме тънинко плетеше
и ме хитринко питаше:
"Милице, мила на мама,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
научили те мащеха
тънка основа да предеш,
секнато платно да тъчеш,
на гергеф зашив да шиеш?"
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, № 224 - "Мома сънува покойната
си майка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|