* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми е Дафинка
под дърво, под дафиново,
под дърво, под маслинено.
Малко я момче пазеше,
отчупи клонче дафинено,
дафинено клонче, маслинено,
че удари мома в челото,
в челото между веждите.
Силен ми вятър завея,
ситен ми дъждец зароси.
Мома се от сън събуди,
започна люто да кълне:
- Дъждьо льо, ненаваля ли се,
ветре ле, ненавея ли се!
Девет години как стана,
откак е мама ми умряла,
насън не съм я сънувала,
сънувала, не съм бълнувала.
Сега я насън сънувах,
сънувах и я бълнувах,
тя си на мене думаше:
"Дафинке, ожени ли се?
Ако не си, мама, годена,
ако не си, мама, женена,
аз ще та, мама, оженя
за едно момче горнянче!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010