* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала е Дафинка
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново.
Таман бе сладко заспала,
заспала, засънувала,
насън майка си видяла
и с майка си говорила.
Мама Дафинка думаше:
"Дафинке, мила мамина,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти чеиза?"
Дафинка дума, мамо ле:
"Татко се, мале, ожени,
на мен мащеха доведе;
не ми чеиза направи,
а най ме, мале, изпъди
по чужди врати да скитам
и парче хлебец да прося."
Както си двете говорят,
ветрове силни духнали,
счупили клонче маслинено,
Дафинка в чело ударило,
в чело между веждите.
Че се Дафинка събуди,
жално си тя заплака:
- Станало й девет години,
откак е мама умряла,
не бях я насън виждала;
сега си мама сънувах,
със нея ази говорих,
говорих, още и плаках...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010