* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Тръгнала й Мила на разход,
на разход, да са разхожда, у-ха-ха,
край море, край бял Дунава.
Седнала да си почине
до едно дърво дафина,
полвината й маслина.
Люта я дрямка обори,
легнала, тежко заспала.
Духнало й вятър от гора,
порося дъждец от горе,
събори зърно маслина,
удари Мила в челото,
в челото помеж веждите,
помеж две вежди сключени,
помеж две бузи алени.
Сепна са Мила, събуди,
люто си вятър кълнеше:
- Ветро ле, ненадухал се,
ветро ле, ненавеял се.
Станало й девет години
откакто й мама умряла,
на сън не бях я видяла,
Сега ми на сън тя дойде,
хитро ме мама питаше;
"Мило льо, една на мама,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти майчица,
майчица, още мащеха."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010