* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала бяла Дафинка
под дърво, под маслиново.
Де духна вятер ясникът,
ясникът и мореникът,
отбруси църна маслина,
удари бяла Дафинка,
удари, та я разбуди.
Дафинка вятер кълняше:
- Вятрю ле, борянино ле,
де духна, да не духнеше!
Тамънь бях току заспала.
Сега са девекь години,
откак е майка умряла,
в съня не бях я видела.
Сега я видях във съня,
във съня като на яве,
че дойде майка пре мене
и ме тихичко попита:
"Щерко Дафинко, Дафинко,
ожени ли се татко ти,
зе ли си добра къщница?
Носи ли мойто носено,
ходи ли мойто ходено,
гледа ли хубаво децата?"
- Та ожени се, мале ле,
та ожени се, мер не се!
И ходи твойто ходено,
и носи твойто носено,
ма си децата не гледа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010