* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Легнала мома, заспала
под клонче, под маслинено,
шарен бе килим послала,
а с друг се е завила.
Тъмен се облак зададе,
пороен си дъждец завале,
капка по капка капеше
на мома върху веждите.
Сепна се мома, събуди,
люта си клетва проклева,
и се на Бога помоли:
- Проклет да е, Боже, и трижклет,
който ме от сън събуди!
Девет години минаха,
майчица откак се помина,
майчица не бех виждала;
сега със майка се събрахме,
таман ми майка думаше:
"Дафинке, мила мамина,
ожени ли се баща ти,
гледа ли добре децата?"
Таман и язе отвърнах:
"Татко се, мамо, ожени,
добра стопанка си зема,
твойто носене носеше,
твойто ходене ходеше,
но децата добре не гледа."
и се от сън събудих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010