* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала ми й Милана
в бащина горна градинка.
Че спала малко, ни много -
три дни и три вечери,
няма кой да я събуди.
Тихен ми вятър повяло,
дребна ми роса зароси,
че си Милана събуди,
Милана ветри кълнеше:
- Ветре ле, да не навееш,
дъждьо льо, да не доросиш!
Станало й девет години,
откак е майка умряла,
насън не бях я виждала,
видяла и сънувала,
ситно ме майка плетеше,
плетеше и ме питаше:
"Миланчице ле, Милано,
ожени ли са тейно ти,
доведе ли ти мащеха,
колко ви деца доведе?"
"Ожени са, мамо, ожени,
четири деца доведе
и четиритях момичета.
Сутрин на нива отодям,
вечер си късно доходям
и пак им вода донасям,
и пак им дърва насичам,
пък тя ги редом питаше:
"Мър, кой насече тез дърва?"
"Кака ги, мале, насече."
"Кака ви, майка, кака ви -
брадвата да я насече
и в гроба да я заведе!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010