* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й Мила-Милица
в бащина горна градинка,
под бял, под червен трендафил,
под морава люляка;
силен е ветрец завяло,
дребен й дъждец заваляло,
Милица от сън събуди.
Милица ветрум кълнеше:
- Ветро ле, да не завееш,
дъждо ле, да не довалиш,
дето ме от сън събуди!
Се става девет години,
както й мама умряла,
не бях я насън видяла;
таман я насън аз видях,
таман ме мило питаше:
"Милице, мила Мамина,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха,
хубаво гледа ли, майка,
хубаво храни ли, майка,
както съм аз хранила?"
"Гледа ни, мамо, гледа ни,
с крива кобилица в краката,
с тестяна ръка в устата!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010