* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Позаспала ми й Дафинка
под дърво маслиново,
шарена й черга постлала,
със друга са е завила.
Силен ми вятър повея,
по-силен дъждец заваля.
Разлюля клони маслини,
откърши клонче зелено,
удари мома в челото.
Дафинка са от сън събуди,
ветра си люто кълнеше:
- Ветро лю, ненадувал са,
дъждо льо, ненавалял са,
сега ли найде да дуваш,
таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала,
ето ми девет години
майка ми откак е умряла,
насън ми не е дохождала.
Таман ми сега в сън доде,
в сън доде, та я сънувах,
та тя на мене думаше:
"Дафинке, ожени ли са,
Дафинке, задоми ли са,
ако не си са оженила,
скоро при мене да додиш,
ази ще да те задомя
във тия райски градини..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010