* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала бяла Тодорка
под бял червен трендафил,
таман си сладко заспала,
буян ми вятър полъхна,
червен трендафил окапал,
Тодоркино лице засипа
и я от съня събуди.
Тодорка вятър кълнеше:
- Дано не духнеш, ветро ле,
ветро ле, ветре гидийо,
дето ме от сън събуди!
Стана ми девет години
от как е мама умряла,
на сън не ми е дошла.
Сега ми на сън дошла,
на вито хоро играе
по чисти бели ръкави
от тънка светла коприна
и си на мене думаше:
"Щерко Тодоро, Тодорке,
га доди света събота
да се не переш, не миеш,
че от твойте пусти помии
не мога вода да пия!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010