* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала бяла Тодора
под бял, под червен трендафил,
заспала и засънувала.
Буен ми вятър повейна,
лятна ми роса зарося,
Тодорка от сън събуди.
Тодорка вятър кълнеше:
- Ветро льо, ненавейнико,
дъждо льо, ненавалнико,
ветро льо, не навя ли се,
дъждо льо, не наваля ли се!
Таман съм сладко заспала,
майка ми съня сънувах,
стана ми девет години,
както й майка ми умряла,
насън не беше дошла,
сега ми дойде насъня,
таман ме хитро учеше:
"Тодорке, дъще Тодорке,
главата да си не миеш
в събота срещу неделя!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010