* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала бяла Дафинка
под лично дърво маслинка.
Де духна, вятер есникът,
есникът и мореникът,
отрони зърно маслинка,
удари бяла Дафинка.
Дафинка вятер кълняше:
- Вятре ле, моренико ле,
де духна да не духнеше
и пътят да не найдеше.
Сега са девекь години,
откак е майка умряла,
в съня не бях е видяла.
Сега ми се насън присъни,
че дойде, та че ми рече:
"Дафинко, бяла Дафинко,
ожени ли се татко ти,
доведе ли ти мащеха,
направи ли ти сукмане,
и чеиз тенки дарове?"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010