* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й мома Дафинка
под едно дърво маслинка.
Порося дъждец, дъждо льо,
повяло й ветрец-ветрушка,
разлюля дърво маслинка.
паднало й зърно маслинка,
удари мома по чело,
по чело по бяло лице.
Мома са от сън събуди,
тя си вятъра прокълна:
- Ветро льо, не навеял се,
дъждо льо, не навалял се!
Каква си съня сънувах -
мама ми насъня доде.
Сега девета година,
откак е мама умряла,
не ми насъня дойдала,
сега ми насъня дойде.
Какво ме мама учеше:
"Синко Дафинке, Дафинке,
сега ми девет години,
кърпата не си опрала,
главата не си умила,
сега си умий главата
и си опери кърпата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010