* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Заспала й мома Маринка
под дърво, под дафиново;
заспала и засънувала
нейната мила майчица.
Мама Маринка думаше:
"Маринке, мама, Маринке,
стало й десет години
откак съм, мама, умряла,
не съм ви, мама, виждала,
виждала и сънувала.
Ожени ли се татко ти?
Взема ли майка мащеха?
Ходи ли моето ходене,
шета ли моето шетане,
има ли моя мил поглед,
разпиля ли си децата
по турци и по българи
и трета вяра цигани?"
Маринка дума майка си:
"Тати се, мамо, ожени
и взема майка мащеха;
не ходи твоето ходене,
не шета твоето шетане
и твоя мил поглед не гледа."
Таман Маринка разправя,
силен ми вятър завея,
дребен ми дъждец заваля,
че счупи клонче маслинка,
че удари мома Маринка.
Събудила се Маринка,
че почна люто да кълне:
- Ти, ветрьо, ненавеял се,
ти, дъждец, ненавалял се!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010