* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Калинка, заспала ми й Калинка,
Калинка, край това море дълбоко,
дълбоко, под кичестата маслинка.
Горен ми вятър повея,
ем горен вятър, ем долен;
дърво маслинка разлюля -
маслини бял цвят покапа
Калини по бяло лице,
Калини по бяло гърло,
Калинка от сън събуди.
Калинка вятро кълнеше:
- Се веял, ветре, се веял,
се веял, не навеял се,
дето ми, ветре ле, сега повея,
дето ме от сън събуди,
дето бех сладко заспала,
по-сладка съня сънувах.
Сега й девет години,
откак ми й братец погинал,
насън ми не бе довадял,
сега ми насън той доде.
Що ли ме жално гледаше,
по-жално, милно думаше:
"Сестро Калино, Калино,
ще ти се, мари, помоля,
да речеш, мари, на мама,
га доди бяла събота,
главата да си не мие,
кърпите да си не пере,
кърпите, месалите;
че колчем тръгна, Калино,
че колчем тръгна с дружина,
студена вода да пия,
дружина на мен извика:
"Назад се върни, Стояне,
та ни водата не мъти,
и ни търпеза не праши -
майка ти вода размъти,
и ни търпеза напраши,
твойта й вода все мътна!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.