* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала ми е Калинка
край това море дълбоко
под кичестата маслинка.
Из море вятър повея,
Калинка от сън събуди,
Калинка вятру кълнеше:
- Дано не духнеш, ветре ле,
дано пресъхнеш, духане!
К'вото бех сладко заспала,
по-сладка съня сънувала -
сегана девет години
откак ми й братец починал,
на сън ми не бе довадял,
сега ми насън той доде,
що ли ма жално гледаше,
по-жално милно думаше:
"Сестро Калинке, Калинке,
жа ти са, сестро, помоля
да речеш, холан, на мама,
на мама, още на тате,
га доде бяла събота,
главата да си не мие,
кърпата да си не пере;
да речеш още на тате
брадата да си не бръсне.
Че кога тръгнем, Калинке,
с дружина вода да пием,
дружина на мене викаше:
"Назад са върни, Стоене,
твойта е вода все мътна
и ти трапеза все прашна!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.