* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала ми е Калина
под това дърво маслина.
Таман си сладко заспала,
по сладки съни гледала,
задуха вятър горянин,
разлюля дърво маслина.
Черни маслини капеха
Калина по бяло лице.
Калина вятър кълнеше:
- Ветре ле, горянино,
ветре ле, не надуял се,
таман бях сладко заспала,
по сладки съни гледала.
Откак бе байно погинал,
насън не бе ми дохождал,
сега ми насън дойде.
Тъкмо ми байо поръча:
"Мома Калино, Калино,
да кажеш, мома, на мама,
в петък да ме не плаче,
в петък срещу събота.
Пустия й глас познавам,
та от дружина оставам.
Кога дружина пристигна
бела пшеница изяли
и руйно вино изпили!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.