* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала мома, заспала,
под вита ела, зелена,
с бела се кърпа покрила,
ситна е роса избила,
подувнал ветар горянин,
на ела върше залюля,
та й шумата окапа
на мома на бело лице.
Трепна мома, събуди се,
па си го люто кълнеше:
- Ветре ле, горянино ле,
ветрен не подувнал,
сега ли намери да дуваш?
Тамън бех сладко заспала
и сладък сън сънувала,
че имам братче забегнал
къ стана девет години,
нигде не бе го видела,
сега ми насън дойде
и си ме мене учеше:
"Сестро Марийо, Марийо,
да кажеш, сестро, на мама,
стига ме, сестро, жалите,
се черни кърпи носите.
Я съм си, сестро, жив и здрав,
ама съм роб заробен,
че мойта, сестро, дружина
се бистра вода пиеше,
а язе, сестро Марийо,
щом като се, сестро, наведа,
мътна си вода дотече..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010