* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала мома, заспала, нано,
край море, край бели Дунав.
Тамън е сладко заспала,
буен ми ветър повеял,
дребен ми дъждец завалил.
Мома се от сън събуди,
ветъра люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждо ле, ненавалил се,
тамън бех сладко заспала,
страшен сънец сънувала.
Девет годин се минали,
откък е братец заминал,
насън не ми е дохаждал;
сега ми се насън присъни,
за мама и тато питаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.