* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала Недка, заспала,
покрай бели Дунава,
под тая сенка върбова,
съблекла се, с кърпа прикрила,
подухна вятър горянин,
та й кърпата одуха,
та й лицето напраши
и си я от сън събуди.
Недка го лошо прокълна:
- Дано не духнеш, ветре ле,
дано пресъхнеш, Дунаве!
Таман бях сладко заспала,
заспала и засънувала моя мил братец.
Та стана девет години,
откак ми се е брата поминал,
на сън не бех го видела.
Сега го бех засънувала,
таман ми брата думаше:
"Сестро Недке, Недке ле,
да кажеш, сестро, на мама,
на мама да ме не плаче
петък срещу събота,
че като я чувам, Недке ле,
спирам се да я послушам
и от дружина остаям;
да кажеш, сестро, на тате,
на тате в събота да се не бръсне,
че като тръгнем с дружина,
с дружина на път да идем
пред всички чисти пътеки,
пред мене гъста тръница;
и ти, сестро Недке ле,
главата си да не миеш,
да не миеш в събота с хума,
че като пойда с дружина,
с дружина на път да ида,
пред всички бистра водица,
пред мене кална и мътна..."
Дано не духнеш, ветре ле,
че си ме от сън събудил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010