* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала ми е Драгана,
на кираджийско падало,
на самодивско езеро,
дето слънцето захода
под една сливка маслянка.
Таман бе сладко заспала,
с брат си се Стойча събрала,
буен си вятър повея,
ситен си дъждец удари,
та си Драгана събуди.
Драгана Бога кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял се,
дъжде ле, ненавалял се,
коги се сети, удари,
та мене дъжде събуди,
таман бях сладко заспала,
с брата си Стойча събрала!
Стойчо Драгана думаше:
"Баюва Гано, Драгано,
да речеш, баюв, на мама,
кърпата да си опере,
кърпата, превързалката,
доста е мене жаляла,
доста е черно носила;
че га се, баюв, наведа,
студена вода да пия,
не можа, баюв, да пия,
че тя ми, баюв, все кална,
все кална, баюв, все мътна..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.