* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Рано ми рани Драгана
на лозе, на росно грозде.
Вървяла, що ми вървяла,
твърде се изморила,
седнала да си почине
под жълта дюля на сянка.
Тихи ми вятър повея,
по-дребен дъждец поръмя,
дюлово листе полете,
Драгани лице облете,
сепна Драгана, събуди се.
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждо ле, ненавалял се!
Станало й девет години,
как ми е братец загинал,
не съм си братец видяла.
Сега го насън сънувах
със зелен бардак на вода.
Дето навее, налее,
там се водата мътеше.
Той на Драгана думаше:
"Сестро ле, сестро Драгано,
стега ме, сестро, жалея
и черни кърпи носила
и бистри сълзи ронила.
Обади, сестро, на мама,
стига й мама жаляла
и черна кърпа носила,
и бистри сълзи ронила -
чиста водица да пийна!
Обади, сестро, на тате,
да си се тате обръсне -
чиста водица да пийна!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.