* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала й, мале, Драганка,
под бял, под червен трендафил,
в тяхна росна градина.
Тънък ми ветрец повея,
дребен ми дъждец удари,
Драгана от сън събуди.
Драгана кълне вятъра:
- Ветре ле, да не повееш,
дъждо ле, да не удариш,
сладък бях съня заспала,
по-сладък засънувала,
ето вече девет години,
от как е батю загинал,
насън не съм го виждала,
сега бях батя видяла
той си на мене думаше:
"Я речи, Гано на мама,
кърпата да си опере,
кърпата и превръзката.
Стига ме, Гано, жалила,
ето веч девет години -
де как се, Гано, наведа,
студена вода да пия,
се мътна, Гано, и кална."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.