 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Легнала Лена, заспала,
с бела се кърпа прекрила,
ситна я роса избила,
подухна ветър горянин,
та й кърпа отдухна,
Лена си ветър проклина:
- Сега не духнеш, ветре ле,
таман бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Девет години вече стана,
от ка ми братче умрело,
на сън не го бех видела,
сега и на сън приказва:
"Да кажеш, Лено, на мама
кърпата си да опере,
стига е черно носила,
стига е мене жалила!"
София (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010