* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала мома, заспала
под дърво, под дафиняно,
алян си килим послала
и с други се е завила.
Дунавски вятър завея,
росен си дъждец заваля,
мома се от сън събуди,
люто вятъра кълнеше,
по-люто дъжда проклинаше:
- Дано не духнеш, ветре ле,
дано пресъхнеш, Дунаве,
девет години минаха,
откак брата си не видях,
сега го насън аз видях,
по тънки бели ръкави
и той на мене думаше:
"Я иди, сестро, у дома,
на мама, сестро, да кажеш,
мама да са умий,
татко да са обръсне,
че ще ви дода на гости..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.