 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Легнала мома, заспала
край море, край тънко боре,
с тънка се кърпа прекрила,
ситна я роса избила.
Подухна вятър горянин,
заклати дърво маслинка,
орони зърно маслинка -
та моми по бяло лице...
Трепна се мома, събуди.
Мома го люто кълнеше:
- Ветре ле, неподунал ми,
какво бях сладко заспала,
по-сладки съни сънувах;
на сън ми дойде байчо ми,
та па ми тихо говори:
"Како ле, мила како ле,
да кажеш, како, на мама -
стига ме, како, жалихте...
Дружина ми се подсмиват -
сал ти ли макя имаше,
сал ти ли бракя имаше,
сал ти ли сестра имаше!?
И ние макя имаме,
и ние бракя имаме,
жалиха, прежалиха ни -
тебе не можат прежали..."
Сестримо, Пазарджишко (сп. Искра (Шумен), год. ІІІ, 1891, № 10-11, с. 632, № 3); тънко боре - срвн. обаче по-долу "дърво маслинка".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010