* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Драгана.
Заспала ми е Драгана
на керванджийско падало,
на самодивско игрище.
Ситен ми дъждец удари,
буен ми ветър повея,
Драгана от сън събуди.
Ситни ми сълзи порони
и си на дъжда думаше:
- Дъждо ле, не навалял се,
ветро ле, ненавеял се,
коги ме от сън събуди!
Отка бе байо починал,
насън не бе ми доодал,
сега ми байо насън доде,
тамън ми байо заричаше:
"Гано, Драгано, байова,
много й здраве на мама,
на мама, та па на тато,
кърпата да си операт,
кърпата, превързалката.
Отка съм, Гано, починал,
все вода газя, Драгано,
все жаден ходя, Драгано,
че е водата мътница!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.