|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Драгана, заспала ми е Драгана,
под бела ружа алена,
със бел се чумбер прекрила,
буен ми ветър повея,
Драгани чумбер отвея.
Драгана ветър кълнеше:
- Ветре ле, ненавея ли се,
кога бех сладко заспала,
сладко си съня гледала,
ето девета година,
девета, тая десета,
един си братец имах,
ка ми се братец погубил...
Пирдоп, жътварска (ПСп., 34, 1890, с. 575 - "Драгана").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|