* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Отишла Драганка на лозе,
на лозе, на росно грозде.
Седнала да си почине,
тежка е дрямка полегна,
че легна Драганка, та заспа.
Тих ветрец си повея,
дребен си дъждец заръмя, (2)
та си Драганка събуди.
Викна Драганка да плаче:
- Ветрьо ле, ненавеял се,
дъждьо ле, ненавалял се!
Станало девет години,
как брата не съм видяла,
ни видяла, ни сънувала.
Сега със него хортувах,
и той на мене думаше:
"Сестро ле, сестро, Драганке,
стига сте ме жалба жалили -
стана девет години,
не мога вода да пия
и при другари да изляза...
Ако при другари изляза,
дребен дъждец се порони,
та ми пътя изкаля..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.