* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Легнала мома, заспала,
под това дърво високо.
Ситен дъждец ми завалял,
тихичък ветрец повеял,
откърши клонка от дърво,
удари мома по образ.
Сепна се мома, събуди,
ветъра люто кълнеше:
- Ветре ле, ветре, ненавел се,
и ти, дъждо, ненавалел се.
Тая е годин девета,
кат брата си не видех,
сега го насъне видех.
Насън го видех,
той си ми дума говори:
"Утре е бела събота,
другиден - млада неделя,
в черква хубаво да се облече,
и в черква хубава да иде,
и на всекъде свещици да запали.
Че секъде одим, сестро ле,
се ми са тъмни темници,
и ми е мокро и кално!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.